И с топ не мо`еш спря тролея

03.04.2007

Вече ни стана навик да излизаме с коментар за мачовете ни, чак когато вече никой не се интересува от тях. И понеже лошите традиции най-лесно се спазват, смятаме да продължим в този дух. Това, разбира се, носи и лични позитиви за автора, тъй като така става по-трудно установима неговата некомпетентност и бледо познаване на случилото се на терена.

След мача с ПМЛ си пожелахме победната серия на тролеите да продължи и в мача с Арсенал.бг. С оглед на “евентуално изключително положителния” ни баланс срещу бг топчиите, победата ни не будеше съмнения у никого. Същевременно подценихме силата и мащаба на задкулисните мерки, които ще предприемат Любо и Ко, за да извадят нашия тим от равновесие. Първо, в началото на седмицата нашият многоуважаван треньор г-н meduzata под натиск “отгоре” бе принуден да замине в командировка в другия край на китната ни родина, а по-точно в Каварна. Не стига това, ами и местните органи на властта се опитаха да убият именития ни специалист от “еднье и пиенье”, с което окончателно нарушиха способностите му да следи изкъсо спазването на режима от по-младите играчи на ФМБГ. Това обаче, беше само началото на “активните мероприятия”, предприети от съперника. Във вторник сутринта Sakis открива в пощенската си кутия между сметките за ток и в-к “Византийски вести” плик с надпис: “с уважение от топчовци”, а вътре известна сума, достатъчна да държи лековерния вратар на тролеите в алкохолно и наркотично опиянение до неделя на обяд. До края на седмицата почти не остана играч на ФМБГ, незасегнат от атаките на противника. Така например, Geno, който е известен привърженик на Арсенал беше заплашен, че ако не играе “както трябва”, ще бъде отчислен от софийския клуб на привържениците на Арсенал и ще бъде изпратен като регионален отговорник за Странджа Сакар, да привлича мечките и сърничките за каузата но топчиите. Дори и в полите на Витоша беше извършен терористичен акт срещу ФМБГ, като беше взривена къщичката на кучето на babas, а под развалините беше намерена програмка от мача Арсенал – Уулвърхямтън от 1988 г. Eфектът от тези мерки, обаче, се оказа нулев, тъй като в събота Ливърпул изигра един чудесен мач срещу Арсенал, който ни мотивира в крайна степен в неделя да превърнем за Арсенал СС в Анфилд.

За разлика от конспирациите си през седмицата, на терена арсеналци бяха решили да се държат джентълменски от първата до последната минута. Да говорим за самия мач е тъпо, защото величието на футболната игра трудно се описва с думи, особено ако трябва пресъздадем комбинациите между doggy и Joras, довели до третото ни попадение в мача. Затова ще се ограничим само да споменем, че мачът наистина беше много хубав и че заслуга затова имат и двата отбора. Ролята на г-н Шопов пък беше сведена до посочване на аутове и тъчове, което също е доста радващо. С една дума – игра се футбол, като всеки допринесе според възможностите си. Не на последно място, прави чест на арсеналци, че за разлика от Арсен Венгер потърсиха вината за загубата първо в себе си, а не в терена, съдията, провокациите на съперника, малшанса, новия стадион, стария стадион, неудобните екипи, студената вода, тесните съблекални и т.н. и т.н.
След мача отговорните фактори от двата отбора си стиснаха ръцете с думите: “за мен беше чест” и дружно освиркаха еротоманите, които вече загряваха вяло и се хилеха гузно, предчувствайки служебната си победа.

Мнения след мача:

meduzata – “Момчетата изпълниха това, което исках от тях, но за съжаление спазиха старата традиция да допускаме първи гол. Искам да изразя недоумението си как така срещу нас всички отбори се събират в оптимален състав, а срещу преките ни съперници дори не успяват да съберат състав за започване на мача”;

doggy – “Доволен съм от победата, но в момента не мога да кажа нищо повече, тъй като бързам за ЦСКА – Рилски спортист”;

Ayrton – “Радващо е, че продължаваме победния си ход и неговата продължителност зависи само от нас и продължавам да си мисля, че продължителността й няма пряка зависимост от извънфутболни фактори”;