Яж ми Голо Симитли

30.04.2007

Обичаме да играем със Симитли. Може да се каже, че и тях обичаме, ама това ще прозвучи много двусмислено, та ще се въздържа. Мъжки момчета са, макар и с екипи, закупени от секс-шоп. Така де, екипите не са важни, а е важно кой ги носи.

Преди две години, когато се играеха квалификациите за влизане в А група и не се знаеше кой какъв е, Дидо и Ванката първи оцениха стила на ФМ и ни подадоха приятелски ръка. Оттогава измина много време, отборите претърпяха множество изменения, съперничеството между нас се водеше с променлив успех, но приятелските отношения не бяха помрачени нито за миг, даже обратното. Погледнато отстрани е малко странно и нелогично два отбора, които са в постоянна битка за челните места, да демонстрират навсякъде приятелските си отношения и да стигат дотам, че чак да си дават тактически съвети, за подобряване на играта. Обяснението, обаче, е просто – тролеите и аграрите, макар и намиращи се в различни стадии на техническия прогрес имат сходни разбирания за футбола и възприемат участието си във Форум лигата като забавление, като основният акцент е върху случващото се на терена, а не събитията около него. Прекалената формализация, постояното обсъждане на второстепенни събития, навлизането в излишни спорове са все неща чужди на състезателите на двата отбора и предизвикващи у тях само снизходителни усмивки.

Ето защо в лагера на зелените възприемаха предстоящия мач не като „дерби за първото място”, а като поредния мач срещу съперник, практикуващ открит и комбинативен футбол. Никъде по форумите нямаше закани от типа: „ще ви смачкаме”, „ще ви избием” и т.н. Самият мач, благодарение на Кобрети, може да бъде видян от всички неприсъствали, но следва да се отбележи начинът, по който двата отбора се справиха с липсата на съдия. Казвам „липсата”, тъй като момчето, което трябваше да свири мача присъстваше само тялом, но не и духом на терена. Както вече бе упоменато двата отбора изпитват голям респект един към друг, което е и причина всички на терена да дават максимума от себе си. Това доведе до редица по-твърди сблъсъци, дори 1-2 грубости (лишени и от мисъл, следователно и от умисъл). Всичко това остана несанкционирано от рефера и се наложи двата отбора да вземат нещата в свои ръце и да изкарват топката в тъч, след като на тревата оставаше да лежи някой. С горното не искаме по никакъв начин да настояваме за наказание на Дани или пък да не ни свири мачове, но истината е, че в мачове със заряд той не е в състояние да се справи и очевидно измъчва и отборите, и себе си.

Другото интересно нещо покрай мача беше коментара, съпровождащ видеозаписа на Кобрети. Благодарение на висококвалифицираните коментатори, владеещи изоснови тайните на футболната игра, ние осъзнахме няколко много важни неща. До ден днешен ние сме живеели със заблудата, че Део притежава футболни качества и му даваме прекалено голям картбланш, да си развява коня по терена и да проваля усилията на отбора. Тази грешка ще бъде поправена в близко време и със скромните средства на президента на клуба гражданинът Миланов ще бъде изпратен на курсове за придобиване на основни футболни умения, като шутове от близко и средно разстояние, а ако позволи бюджета и на уроци по спиране на топката. На всичкото отгоре тролеите имат невероятен късмет да са на първо място, тъй като не притежават елементарна тактическа подготовка. При резултат 3:0 вместо да се приберат отзад и да пазят резултата, с изпълнение на тъчове по 5 минути и свличане на земята при всяко единоборство, те не промениха с нищо поведението си, въпреки че съперникът ги натисна здраво. Г-н meduzata прие тези упреци с наведена глава и обеща, че колкото и да му е неприятно, ще започне да отработва с тима различни прийоми от „катеначото”. Всъщност под влияние на чутото г-н Кафеджийски се ентусиазира и започна организирането на кръгла маса на тема : „Що е футбол с повече от двама офанзивни играчи и има ли той почва у нас ?”.

В крайна сметка колкото и да са несъвършени двата отбора, те се постараха да доставят удоволствие на малкото публика, като в мача имаше драматични обрати, твръда игра, малко нерви и много красиви голове, като победното попадение спокойно може да влезе в учебниците по футбол.

Да се стигне до първото място не беше лесно, но още по-трудно ще ни е да се задържим там и трябва да преодолеем много и трудни препятствия. Първото такова препятствие се явяваше коравият тим на Фенмания. Като се добави и фактът, че мачът с тях беше по-малко от 24 часа след тежкия сблъсък със Симитли никой от тролеите не си правеше илюзии, че победата ще дойде сама. Освен нелошите си футболни умения, тигърчетата имат още две силни оръжия в арсенала си: подценяването от страна на другите отбори и талантливият, амбициозен и щедър на бира треньор Георги Христов. В името на успеха младият специалист е готов да използва и някои коварни прийоми. Така например, две седмици преди мача Ралфи увещаваше отговорните фактори във ФМБГ, зелените да не се грижат прекалено много за головата си разлика, като същевременно денонощно изучаваше силните и слабите страни на съперника. В старанието си г-н Христов стигна дотам, че успя да убеди подопечните си в ползата от схема с повече от един защитник !!!

Така в днешния слънчев понеделник тролеите бяха стъписани като видяха срещу себе си съперник, подреден по постове и амбициран да вземе максималното от мача. Разбира се, играта на ФМБГ през първото полувреме носеше и известни белези на подценяване, но това в никакъв случай не обезценява усилията положени от играчите в черно. Това принуди припичащият се лежерно ерудит г-н meduzata да вземе нещата в свои ръце и да замени на почивката старалия се, но здраво заклещен от отбраната на тигърчетата Geno, и Joras, който зарадван от назначаването си на техническа длъжност в клуба, загуби концентрация и се самоизнерви. Наред със смените бяха извършени и някои вътрешни рокади, като беше дадена повече свобода на задушаващия се в отбраната талант на babas. След такива сериозни размествания нещата нямаше начин да не си дойдат на мястото и още в самото начало на втората част embata откри резултата с глава. Голът успокои тролеите и те поеха спокойно по своя график, като се забавляваха и подпомагаха всячески своя бивш съотборник Лудия, да се превърне в играч на мача. Все пак до края на мача embata, Deo и Becks7 забиха по едно попадение, за да оформят крайното, но напълно достатъчно 4:0.

След мача, вече поотпуснат от напрежението г-н meduzata възкликна: „Ей, ама по-леко влиза глътката, като си на първо място” и си пожела отсега нататък, дори и да не сме първи, то след нас да има поне 11 отбора.