ДАГОЕА

11.05.2007

Тиха неделна утрин. Навън времето е мрачно и задушно, като миризмата на дъжд, влизаща през отворения прозорец, кара Крум да бърчи нос в полусън. “Да ставам ли или да си попърдя още под чаршафа дагоеа ?”, такива мисли му минаваха през главата, докато се разбуждаше лека полека. В крайна сметка, с решителен жест отметна чаршафа и изохка от лъхналата го топла вълна, с аромат на метан. Като се посъвзе, нахлузи бавно раздърпаните си чехли и тръгна към банята да си измие очите, като пътьом събори изгладения и грижливо сгънат зелен екип. Наведе се да вдигне фланелката и в този миг се сети: “Бах, верно, че днес имаме мач бе … ъъъ … ама с кой беше дагоеа?”. Следващите минути Крум прекара в безплодни усилия да се сети срещу кого трябваше да играят. Накрая махна с ръка и отиде да си свари кафе. Докато дебнеше кафето да не кипне, мислено се успокояваше: “Не изкуфявам, просто наистина е все едно срещу кого ще играем, важното е да бием.” Разбърквайки кафето с вилица, Крумчо се отправи към компютъра, да прегледа новините и да види дали във форума няма някакви последни указания, освен обичайните “да се изакате преди мача, да не ми серете по терена !!!”. Докато цъкаше лениво по спортните страници изведнъж се загледа в една реклама за автомобили – гледаше я тъпо в продължение на минути и накрая му проблесна: “Ами да беее … с беемве играем. Хм, ми значи трябва да ги сгънем и тях и … ъъъ …. да победим. Така де, дагоеа”.

По пътя към игрището го обхвана едно тревожно предчувствие, което все повече се засилваше. Първо, докато изкарваше колата от гаража, нещо се зазяпа и спука страничното огледало в един контейнер за смет, грижливо оставен на входа на гаража от добросъвестни служители на “Волф”. “Абе ся, то верно, че в поверието нищо не се казва за счупено странично огледало, ма знам ли, може пък и да важи” се чудеше Крум и изведнъж скочи на кучките. Пред него, в странна поза беше застинал чернокож младеж и го гледаше облещено, плахо сочейки под себе си белите петна по асфалта, които някога са оформяли пешеходна пътека. Круме се показа през прозореца и се разкрещя:

- Кво зяпаш бе черньо ? Ся слезнах и ти напуках кофата – като същевременно съвсем се притесни: “ся верно, че не е маче, ама пък е църен дагоеа … ба ли го … нещо мноо страннотии …”.

Криво ляво стигна до парка, но като видя, че любимото му паркоместо е разкопано, съвсем се вкисна. Докато се тътреше към съблекалнята през главата му минаваха черни мисли : “Ей, да не вземем да паднем днес бе дагоеа ? Или па да взема да се контуза дагоеа”. Когато излезе от съблекалнята видя, че облаците са се разкъсали и е настанала някаква невъобразима жега. Крум само въздъхна и си пожела треньорът да го остави резерва днес. Започна да си мечтае: "Ся бате Медо да дойде и да ми каже : “Круме днес почиваш, влиза Спас” и веднага тичам, метам два-три бирока на екс и седам да ги гледам нашите как ша се потат, дагоеа", но вместо това треньорът Медо го извика и започна да му дава указания. Играчът го слушаше с половин ухо, като в главата му настана истинска бъркотия от собствени мисли и треньорски указания “атакуваш по крилото … Арианата дали е студена … пресираш в центъра … ей днес ако няма кюфтета ще опердаша мелеза … камон … картофки … факин ел ….”. Този странен поток от мисли беше прекъснат от силен удар с топка по тила – този зевзек десният бек Ачко, го беше издебнал и от 5 метра, с цяла сила го беше нацелил в главата. Сега дребничкото момче стоеше на тъча, хилеше се и се провикна:

- Аре бе Калпазан (така наричаха Крумчо съотборниците му), нали искаше да ти центрирам – след което, явно за да придаде по-голяма изразителност на закачката си, му показа среден пръст. Крум го погна, но точно в този момент съдията прикани двата отбора, да се съберат за да поздравят публиката.

Мачът започна с неочаквано високо темпо, като двата отбора явно считаха, че се познават достатъчно добре, за да губят време в разузнаване. Калпазана следеше с едно око топката, а с друго действията на номер 15 от противника, от когото очакваше доста провокации. “Може пък днес да кротува, дагоеа … да си джига без глупости”. В този момент състезател в бяло влезе грубо с двата крака на Ачката, но последният, за разлика от друг път реши да търси бързо отмъщение и почти веднага върна “жеста” на своя опонент. Крум повдигна вежди: “Хммм, ще се лее кръв днес, щом и Ачката се е надървил дагоеа”. Така, докато прекарваше повече време в мисловна дейност, отколкото участие в играта противника се възползва от колективна грешка в отбраната на зелените и откри резултата. Крум реши, че е време и той да се позатича, но черните мисли не го оставяха: “Айдеее пак ни поведоха, а ся остаа и мача да се изнерви”. Сякаш чул мислите му, номер 15 от баварците съсече грубо в центъра левия бек Бежо и това послужи като сигнал за двата отбора, да “включат косачките”. Естествено, в центъра на всички събития беше същата тази петнадесетка, като обаче, не пропускаше случай след някой сблъсък да се срине на тревата и дава дава признаци на предсмъртна агония, та съотборниците му се чудеха лекар ли да викат, адвокат ли, свещенник ли … След поредния сблъсък Крум беше застанал с ръце на кръста над превиващата се петнадесетка и си мислеше: "Е добре бе, дагоеа, на това момче, `дет се вика “и кура му е футболист”, за кво` му тряя да ги прави тия маймунджалъци ?!". До края на полувремето публиката се забавляваше, като гледаше успешните опити на двата отбора да убият всичко футболно на терена. Вместо това хората по трибуните се смяха до сълзи, като наблюдаваха как Донго гони петнадесетката, за да го накаже сурово за поредното му необмислено влизане.

Слава богу, второто полувреме започна по съвсем различен начин, като двата отбора бяха решили да поиграят и малко футбол. След като беше прекарал цялата почивка в безуспешни опити да осъществи телепатична връзка с треньора Медо, с цел да го накара да го смени, Крум също се видя принуден да се постегне и да помогне на сйотборниците си. При една многоходова акция старото куче Донго изведе младия нападател Еньо и той не сгреши – 1:1. Крум се усмихна: “Ей не пропуска малката хиена дагоеа. Ше тряя го накарам след мача да черпи по бира”. Гола окрили зелените и те се вдигнаха на щурм да търсят победата. “Ся ги обърнахме, а аз се корках поверия-моверия, дрън-дрън …” си мислеше Калпазана, но изведнъж изтръпна. Баварците трябваше да изпълняват фаул в своята половина и шутираха топката директно към вратата. Вратарят Начко извика “ааааааз”, засили се и изпълни перфектно скок-дъга, но топката само го облиза по пръстите и се оплете в мрежата. Круме посърна “Мдаа, знаех си, че нещо няма да е наред дагоеа”, като този път отчаянието му явно се предаде и на съотборниците му, като Донго направо си излезе от терена, захвърляйки ядно капитанската лента. Никой не се изненада, когато след минута падна и трети гол във вратата на зелените, като този път защитниците проспаха едно центриране и гледаха като вкопани, как втората петнадесетка на баварците поема топката и леко я насочва в ъгъла на вратата. В оставащото време мачът се доиграваше, като нито зелените имаха желание за игра, нито баварците имаха сили да доубият съперника си.

Въпреки, че още преди мача Крум си мечтаеше за “еднадвепетнайсе” бири, сега седеше в кръчмето с оклюмал вид и не смееше да погледне съотбориците си. По едно време дойде треньорът бате Медо, огледа тъжните си възпитаници и се захили:

- Кво сте се насрали бе ? Мноо важно, паднали в един мач и дай ся да се гръмнем. Нали още сме първи, пък и нека да има малко интрига, че току виж другите отбори съвсем грохнали. Мелез я дай по една бира на момчетата, че нещо са се сдухали.

Крум отпи от студената бира, погледна изморените лица на Донго и Ачката и се подсмихна : “Верно бе, още сме първи. То па не мое секи път да бием, а трее да има и такива дни, за да са ни по-сладки победите след това дагоеа”.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Крум не е действително съществуващо лице, а събирателен образ на 11те героя в този вълнуващ двубой…